Инжектирането на течен силикон от козметички 100% вреди на жените!

вторник, 28 февруари 2017

 Професор Юрий Анастасов е пластичен хирург, ръководител на Отделение по Пластична Хирургия в УМБАЛ Св. Георги от неговото създаване през 1996 г. От 2012 година е и председател на Българската Асоциация по Пластична, Реконструктивна и Естетична  ирургия (БАПРЕХ). Започнал образованието си по медицина в Мексико, завършил в София, има френска диплома за медицина, специализации по пластична хирургия във  Франция (Лил, Париж, Нанси, Марсилия), Испания (ЛаКоруня, Билбао), Германия, Холандия, САЩ. Ръководител на специализацията по Пластична хиургия в Медицинския  Университет Пловдив. Представител за България в Европейската мрежа ЕВРОКРАН от 2000  г., Член на франкофонското дружество за лицеви цепнатини от 2000 г. Диплома за п  реподаване по пластична хирургия във Франция „Мaître es sciences médicales” от 2002 г.  Асоцииран член на европейското дружество по краниофациална хирургия от 2002 г. Член на Българското Дружество по Пластична хирургия и Изгаряния. Владее френски, английски и испански.

 

 - Проф. Анастасов, кои са най-честите лицеви аномалии, които оперирате?

   - Най-честите лицеви аномалии са цепнатините на устната и небцето - честотата им е 1 на 700 раждания. От 2013 г. нашето звено в Пловдив създаде уеб базиран регистър за лицеви аномалии с над 500 регистрирани пациенти, като смятаме, че ще станат над 4000. В този регистър пациентът е истински собственик на информацията за него, като той избира специалистите, които имат достъп до нея. Нашият център на практика лекува 90% от всички лицеви аномалии в страната. Всяка година се раждат около 90 бебета с цепнатини на устната и небцето, 30 с отомандибуларен синдром, 20 с краниостенози или краниофасиостенози и други по-редки лицеви аномалии. За съжаление, все още в България голяма част от родителите на такива деца са съветвани да ги оставят за отглеждане в детски заведения. Всяка година лекуваме около 10-15 деца от такива заведения. От 1997 г. е създадена Асоциация на родители и пациенти с лицеви аномалии (АЛА). От 2008 г. АЛА и нашият център започнаха създаването на Национална мрежа от доверени специалисти и програми за дофинансиране на лечението - за помощ при храненето на новородени, за логопедично, УНГ и ортодонтско лечение. Тези аспекти от лечението не са включени към клиничните пътеки, а хирургичното лечение не е особено високо оценено като стойност спрямо други заболявания. Дългогодишни са опитите ни за диалог с МЗ за изработване на наредби и алгоритми на поведение в такива случаи. Но остават без резултат. От 1 година нашата кандидатура за признаването ни за референтен център за лечение на лицеви аномалии стои без движение, въпреки или може би защото не искаме финансиране. Тази година се прие Европейски технически документ на Европейската стандартизационна служба за първи грижи при деца с цепнатини на небцето и е логично това да доведе до промени в законодателството в нашата страна. 

 

- Какви по-сложни случаи лекувате?

   - Нашият център лекува и случаи с краниофациални аномалии, някои от които са по-редки и още по-сложни за лечение. Още от 90-те години имаме много тясно сътрудничество с Медицинския университет в Лил, като двама професори, които са наши учители, продължават да идват и да ни помагат при операции с голяма сложност. В последните няколко години техните посещения се подпомагат от Фонда за лечение на децаНие сме специализирани в лечението на лицевите аномалии, но при нас се лекуват и други вродени или придобити дефекти на цялото тяло, включително и дефекти след онкологични заболявания.

 

- Има ли интерес на млади лекари към пластичната хирургия?

   - Има, разбира се, най-вече поради факта, че присъства естетичната компонента, която е привлекателна като тематика и заплащане в частния сектор. За съжаление, реконструктивната хирургия не е така развита в нашата страна поради недофинансиране, а двата раздела на пластичната хирургия трябва да вървят заедно, за да може усложненията от естетичната хирургия да се поемат от същите лекари, при които се е появило усложнение, и за да се избягват тези усложнения. Неправилно е да има отделна специалност, която да се занимава само с естетична хирургия, и за двете дейности се изисква подготовка и знания, които са взаимосвързани.

 

- Какви са новостите във вашата област на медицината? 

   - Микрохирургията има съществени постижения с трансплантацията на цяло лице, крайници, краниофациалната хирургия, генното инженерство и културата на клетки и тъкани, стволовите клетки и регенеративната медицина са последните големи постижения, свързани с пластичната хирургия.

 

- Мнението ви за метода на проф. Айзенман-Клайн за реконструкция на гърда със собствена мастна тъкан. Ще го възприемете ли в практиката си?

   - Ние имаме опит с трансплантацията на мастни клетки повече от 10 години, при нас е защитена дисертация на тази тема и смятаме, че имаме малки приноси на национално и световно ниво. Трансплантацията на големи количества мастна тъкан в лош терен, както е след лъчева терапия, крие рискове от неуспех и усложнения поради проблемната васкуларизация. Може би по-малки количества имат по-голям шанс за успех, което означава повече етапи с подобряване качествата за консервиране на мастните клетки. Този метод не е пенкилер, има стеснени индикации. Ние прилагаме този метод за реконструкция на гърда, но в повечето случаи го допълваме с други методи, тъй като е добре да имаме колкото се може по-голям избор. С имплантите уголемяването на бюста или изцяло реконструирането на гърда става много по-бързо. Наистина, това е нещо изкуствено, но виждате, че в медицината се имплантират масово стави, зъби и т.н., защото хората имат нужда от тях.

 

- Как ще коментирате факта, че дори козметички си позволяват да инжектират силикон или други субстанции на клиентките си? Какво се случва с тези жени след това?

   - Използването на силиконово олио за инжектиране в човешкия организъм е off label, тоест има единствено медицинско приложение в офталмологията при отлепване на ретината. За козметични процедури и като филър би следвало да е изрично забранено, тъй като дава в 100% ранни и най-вече късни усложнения, нанасящи тежки увреждания, които трудно или не могат напълно да се коригират. Нашата Асоциация по пластична хирургия (БАПРЕХ) категорично застана против инжектирането на течен силикон. В момента в Европа тече процедура за създаване на стандарти при нехирургичните естетични медицински процедури и след като този стандарт се публикува, би следвало да е валиден и у нас. Тогава няма да има съмнения кой има право да извършва медицински процедури и дали козметичките при определени условия ще имат право, или не.

 

- На какво ниво е вашата специалност в България в сравнение със световните постижения?

   - Преди демократичните промени по идеологически причини се спираше развитието на естетичната пластична хирургия, защото принадлежала на капитализма, представлявала лукс, който ние не трябва да си позволяваме. След това започнаха да се изпълняват лесните неща от естетичната хирургия, които дават пари. В същото време трудът в реконструктивната хирургия е лошо платен, няма как да накараш някой да работи по десет часа в операционната, няма и стимули за развитие на високи технологии. Неща, които са създадени през 70-те години на миналия век, ние тепърва ги развиваме Това гони младите лекари в чужбина и те не се връщат. Това е нормално в бедна държава като нашата, в която публичният сектор е слабо развит, а в частния сектор се развива само това, което е доходоносно. За съжаление, и публичният сектор не се развива на базата на нужди, а на базата на доходоносност. Всички искат почти здрави пациенти, които да лекуваме малко и да получим за това много пари. Парите в здравеопазването никога няма да стигат, когато опосредстващите структури и търговските дружества ще ги крадат. Системата трябва да се реформира така, че да се махне бизнесът от здравеопазването. Някой губи в този бизнес и това са пациентите, лекарите и сестрите. Проблемът е, че тези, които вземат решения в системата, защитават големия бизнес. Тези хора в гилдията, които държат добрите позиции в дадени специалности, няма да бъдат съгласни с реформите. Ако няма целенасочен контрол, източването на Здравната каса ще е постоянно. Не е лошо да има финансови механизми, които да стимулират здравеопазването. Но не може да има печалба. Здравеопазването винаги е разход. Дори развити страни са в постоянен преразход в здравеопазването. Ако директор на болница във Франция каже, че е на печалба, той ще отиде в затвора. Ние знаем какви нужди имаме, колко струват и те трябва да бъдат изпълнени. То е ясно защо не вървят нещата: мафия е хванала лостовете на фармакологията, на болниците. Частните болници гонят финансовия интерес и никой не може да ги упрекне за това. Но държавните болници правят същото. Ние се самоубиваме с тази политика. В момента идват някакви пари от Европейския съюз и те задържат положението да няма големи промени в България. Трябва да мислим далновидно, а не само за три месеца напред. Ако не искаме нашите деца да си стегнат куфарите и да емигрират, трябва да направим нещо за тази държава - по-градивно, общественополезно и да се наказват мошениците.